изпухтяло

Речник на българския език

1. изпухтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпухтяло е производна форма на изпухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпухтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпухтяло е производна форма на изпухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпухтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпухтяло е производна форма на изпухтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпухтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпухтяло е производна форма на изпухтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).