изпухтял

Речник на българския език

1. изпухтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпухтял е производна форма на изпухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпухтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпухтял е производна форма на изпухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпухтял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпухтял е производна форма на изпухтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпухтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпухтял е производна форма на изпухтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).