изпухтявал е

Речник на българския език

1. изпухтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпухтявал е е производна форма на изпухтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпухтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпухтявал е е производна форма на изпухтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпухтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпухтявал е е производна форма на изпухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).