изпухтявало

Речник на българския език

1. изпухтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпухтявало е производна форма на изпухтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпухтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпухтявало е производна форма на изпухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпухтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпухтявало е производна форма на изпухтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпухтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпухтявало е производна форма на изпухтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).