изпухтявал

Речник на българския език

1. изпухтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпухтявал е производна форма на изпухтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпухтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпухтявал е производна форма на изпухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпухтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпухтявал е производна форма на изпухтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпухтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпухтявал е производна форма на изпухтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).