изпуфтяха

Речник на българския език

1. изпуфтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпуфтяха е производна форма на изпуфтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпуфтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изпуфтяха е производна форма на изпуфтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).