изпуфтял си

Речник на българския език

1. изпуфтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпуфтял си е производна форма на изпуфтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпуфтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпуфтял си е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпуфтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпуфтял си е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).