изпуфтяло е

Речник на българския език

1. изпуфтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпуфтяло е е производна форма на изпуфтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпуфтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпуфтяло е е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпуфтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпуфтяло е е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).