изпуфтяла

Речник на българския език

1. изпуфтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпуфтяла е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпуфтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпуфтяла е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпуфтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпуфтяла е производна форма на изпуфтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпуфтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпуфтяла е производна форма на изпуфтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).