изпуфтял

Речник на българския език

1. изпуфтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпуфтял е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпуфтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпуфтял е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпуфтял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпуфтял е производна форма на изпуфтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпуфтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпуфтял е производна форма на изпуфтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).