изпуфтели

Речник на българския език

1. изпуфтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпуфтели е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпуфтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпуфтели е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпуфтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпуфтели е производна форма на изпуфтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпуфтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпуфтели е производна форма на изпуфтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).