изпускал

Речник на българския език

1. изпускал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпускал е производна форма на изпускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпускал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпускал е производна форма на изпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпускал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпускал е производна форма на изпускам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпускал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпускал е производна форма на изпускам (мин. деят. несв. прич. м. р.).