изпулили

Речник на българския език

1. изпулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпулили е производна форма на изпуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпулили е производна форма на изпуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).