изпули

Речник на българския език

1. изпули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпули е производна форма на изпуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпули е производна форма на изпуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпули е производна форма на изпуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпули — повелително наклонение, ед. ч.

изпули е производна форма на изпуля (повелително наклонение, ед. ч.).