изпулвал

Речник на българския език

1. изпулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпулвал е производна форма на изпулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпулвал е производна форма на изпулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпулвал е производна форма на изпулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпулвал е производна форма на изпулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).