изпуквал

Речник на българския език

1. изпуквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпуквал е производна форма на изпуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпуквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпуквал е производна форма на изпуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпуквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпуквал е производна форма на изпуквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпуквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпуквал е производна форма на изпуквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).