изпукало

Речник на българския език

1. изпукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпукало е производна форма на изпукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпукало е производна форма на изпукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпукало е производна форма на изпукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпукало е производна форма на изпукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).