изпукала

Речник на българския език

1. изпукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпукала е производна форма на изпукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпукала е производна форма на изпукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпукала е производна форма на изпукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпукала е производна форма на изпукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).