изпукал

Речник на българския език

1. изпукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпукал е производна форма на изпукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпукал е производна форма на изпукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпукал е производна форма на изпукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпукал е производна форма на изпукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).