изпсувал

Речник на българския език

1. изпсувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпсувал е производна форма на изпсувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпсувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпсувал е производна форма на изпсувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпсувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпсувал е производна форма на изпсувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпсувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпсувал е производна форма на изпсувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).