изпрягало

Речник на българския език

1. изпрягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпрягало е производна форма на изпрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпрягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпрягало е производна форма на изпрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпрягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпрягало е производна форма на изпрягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпрягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпрягало е производна форма на изпрягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).