изпрягал

Речник на българския език

1. изпрягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпрягал е производна форма на изпрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпрягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпрягал е производна форма на изпрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпрягал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпрягал е производна форма на изпрягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпрягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпрягал е производна форма на изпрягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).