изпръхтяха

Речник на българския език

1. изпръхтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпръхтяха е производна форма на изпръхтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпръхтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изпръхтяха е производна форма на изпръхтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).