изпръхтял съм

Речник на българския език

1. изпръхтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял съм е производна форма на изпръхтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръхтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял съм е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръхтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял съм е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).