изпръхтял си

Речник на българския език

1. изпръхтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял си е производна форма на изпръхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръхтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял си е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръхтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял си е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).