изпръхтял е

Речник на българския език

1. изпръхтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял е е производна форма на изпръхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръхтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял е е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръхтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтял е е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).