изпръхтяло си

Речник на българския език

1. изпръхтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтяло си е производна форма на изпръхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпръхтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтяло си е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпръхтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтяло си е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).