изпръхтяло е

Речник на българския език

1. изпръхтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтяло е е производна форма на изпръхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпръхтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтяло е е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпръхтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтяло е е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).