изпръхтяло

Речник на българския език

1. изпръхтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпръхтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпръхтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпръхтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).