изпръхтяла си

Речник на българския език

1. изпръхтяла си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтяла си е производна форма на изпръхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпръхтяла си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтяла си е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпръхтяла си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтяла си е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).