изпръхтяла е

Речник на българския език

1. изпръхтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтяла е е производна форма на изпръхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпръхтяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтяла е е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпръхтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтяла е е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).