изпръхти

Речник на българския език

1. изпръхти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпръхти е производна форма на изпръхтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпръхти — повелително наклонение, ед. ч.

изпръхти е производна форма на изпръхтя (повелително наклонение, ед. ч.).