изпръхтели

Речник на българския език

1. изпръхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпръхтели е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпръхтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпръхтели е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпръхтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпръхтели е производна форма на изпръхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпръхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпръхтели е производна форма на изпръхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).