изпръхвах

Речник на българския език

1. изпръхвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изпръхвах е производна форма на изпръхвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изпръхвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изпръхвах е производна форма на изпръхвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).