изпръхвало си

Речник на българския език

1. изпръхвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпръхвало си е производна форма на изпръхвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпръхвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпръхвало си е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпръхвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпръхвало си е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).