изпръхвало е

Речник на българския език

1. изпръхвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхвало е е производна форма на изпръхвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпръхвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхвало е е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпръхвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхвало е е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).