изпръхвало

Речник на българския език

1. изпръхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхвало е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпръхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръхвало е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпръхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпръхвало е производна форма на изпръхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпръхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпръхвало е производна форма на изпръхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).