изпръхвала

Речник на българския език

1. изпръхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхвала е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпръхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхвала е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпръхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпръхвала е производна форма на изпръхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпръхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпръхвала е производна форма на изпръхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).