изпръхвал

Речник на българския език

1. изпръхвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхвал е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръхвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхвал е производна форма на изпръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръхвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпръхвал е производна форма на изпръхвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпръхвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпръхвал е производна форма на изпръхвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).