изпръхва

Речник на българския език

1. изпръхва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпръхва е производна форма на изпръхвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпръхва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпръхва е производна форма на изпръхвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпръхва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпръхва е производна форма на изпръхвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).