изпръсквала

Речник на българския език

1. изпръсквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръсквала е производна форма на изпръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпръсквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръсквала е производна форма на изпръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпръсквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпръсквала е производна форма на изпръсквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпръсквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпръсквала е производна форма на изпръсквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).