изпръскал

Речник на българския език

1. изпръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръскал е производна форма на изпръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръскал е производна форма на изпръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпръскал е производна форма на изпръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпръскал е производна форма на изпръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).