изпротестирал

Речник на българския език

1. изпротестирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпротестирал е производна форма на изпротестирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпротестирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпротестирал е производна форма на изпротестирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпротестирал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпротестирал е производна форма на изпротестирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпротестирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпротестирал е производна форма на изпротестирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).