изпростял

Речник на българския език

1. изпростял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпростял е производна форма на изпростея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпростял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпростял е производна форма на изпростея (мин. деят. св. прич. м. р.).