изпростявал е

Речник на българския език

1. изпростявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпростявал е е производна форма на изпростявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпростявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпростявал е е производна форма на изпростявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпростявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпростявал е е производна форма на изпростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).