изпростявало си

Речник на българския език

1. изпростявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпростявало си е производна форма на изпростявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпростявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпростявало си е производна форма на изпростявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпростявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпростявало си е производна форма на изпростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).