изпростявало

Речник на българския език

1. изпростявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпростявало е производна форма на изпростявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпростявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпростявало е производна форма на изпростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпростявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпростявало е производна форма на изпростявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпростявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпростявало е производна форма на изпростявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).