изпростели

Речник на българския език

1. изпростели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпростели е производна форма на изпростея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпростели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпростели е производна форма на изпростея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).