изпростеело

Речник на българския език

1. изпростеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпростеело е производна форма на изпростея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпростеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпростеело е производна форма на изпростея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).