изпростеел

Речник на българския език

1. изпростеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпростеел е производна форма на изпростея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпростеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпростеел е производна форма на изпростея (мин. деят. несв. прич. м. р.).